7 Възвести ми, ти когото възлюби душата ми, Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне. Защо да бъда като тая що обикаля Между стадата на твоите другари?
8 Ако не знаеш от себе си, Хубавице между жените, Излез ти подир следите на стадото, И паси яретата си при шатрите на пастирите.
9 На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя.
10 Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия.
11 Ще ти направим златни чепочки С сребърни капки.
12 Додето царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благовонието си.
13 Вързоп със смирна е за мене възлюблений ми: Ще нощува между съсците ми.