14 О гълъбице моя, в разселените на скалата, В скришните места на стръмнините, Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици които погубват лозята, Защото лозята ни цъвтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова: Пасе между криновете.
17 Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне Или на млад елен върху Ветерските гори.