7 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, и играе по хълмовете.
9 Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен: Ето, стои зад стената ни, Гледа от прозорците, Занича през решетките.
10 Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела;
11 Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си:
12 Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя:
13 Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела.