1 Де отиде твоят възлюблен, О ти прекрасна между жените? Де се върна твоят възлюблен? Да го търсим и ние с тебе.
2 Моят възлюблен слезе в градината си, В лехите на ароматите, За да пасе в градините и да бере крин.
3 Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете.
4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Благодатна като Ерусалим, Страшна като войнство с хоругви.
5 Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад.
6 Зъбите ти са като стадо от овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета, И няма ялова между тях, -
7 Ланитите ти под булото ти Като част от нар.