6 Колко си хубава и колки приятна, О възлюблена, в нежностите си!
7 Този твой раст прилича на финик, И съсците ти на гроздове.
8 Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки,
9 И небцето ти като доброто вино Което тече сладко за възлюбления ми, И прави да говорят устните на спещите.
10 Аз съм на възлюбления си; И неговото желание е към мене.
11 Ела, възлюблений мой, да излезем на полето, Да пренощуваме по селата.
12 Да осъмнем в лозята; Да видим прозябна ли лозето, Отвори ли цвят гроздето, И цъвнаха ли наровете: Там ще ти дам любовта си.