8 Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки,
9 И небцето ти като доброто вино Което тече сладко за възлюбления ми, И прави да говорят устните на спещите.
10 Аз съм на възлюбления си; И неговото желание е към мене.
11 Ела, възлюблений мой, да излезем на полето, Да пренощуваме по селата.
12 Да осъмнем в лозята; Да видим прозябна ли лозето, Отвори ли цвят гроздето, И цъвнаха ли наровете: Там ще ти дам любовта си.
13 Мандрагорите дадоха ухание; И при вратата ни има Всякакви плодове угодни, нови и вехти: Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой.