2 Взела бих те и завела В дома на майка си за да ме научиш: Напоила бих те с благовонно вино И с сок от наровете си.
3 Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме.
4 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще.
5 Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти
6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен.
7 Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат.
8 Ние имаме малка сестра, и няма съсци: Що ще направим на сестра си В деня в който стане реч за нея?