1 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал.
2 Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм.
3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада, ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4 Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна,
6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата,
7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне,
9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни,
10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското.
12 Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна.
13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.