1 За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае.
3 Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал.
4 Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог.
5 Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята – а те са много такива богове и господевци,
6 ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.
7 Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна.
8 Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9 Внимавайте обаче да не би тази ваша свобода да стане спънка за немощните във вярата.
10 Защото, ако някой те види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, няма ли неговата съвест, щом той е слаб, да го насърчи да яде идолски жертви?
11 И независимо от твоето знание ще загине немощният брат, за когото умря Христос.
12 А като съгрешавате така спрямо братята и наранявате немощната им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос.
13 Затова, ако храната съблазнява моя брат, няма да ям месо никога, за да не съблазнявам брата си.