Първо Коринтяни 8 НП

За яденето на идолски жертви

1 За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна.

2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае.

3 Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал.

4 Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог.

5 Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята – а те са много такива богове и господевци,

6 ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.

7 Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна.

8 Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.

9 Внимавайте обаче да не би тази ваша свобода да стане спънка за немощните във вярата.

10 Защото, ако някой те види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, няма ли неговата съвест, щом той е слаб, да го насърчи да яде идолски жертви?

11 И независимо от твоето знание ще загине немощният брат, за когото умря Христос.

12 А като съгрешавате така спрямо братята и наранявате немощната им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос.

13 Затова, ако храната съблазнява моя брат, няма да ям месо никога, за да не съблазнявам брата си.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16