1 Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.
2 А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен.
3 Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,
4 защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди.
5 Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
6 Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг.
7 Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?
8 Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!
9 Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт, понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората.
10 Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни.
11 Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни
12 и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим,
13 хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.
14 Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца.
15 Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието.
16 Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос.
17 По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква.
18 Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас.
19 Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.
20 Защото Божието царство не е в думите, а в силата.
21 Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?