Първо Коринтяни 7 НП

Брак и безбрачие

1 А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена,

2 но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж.

3 Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание, а също и жената – на мъжа.

4 Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му.

5 Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание.

6 Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед.

7 Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга.

8 А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене.

9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.

Заповед против развода

10 На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си,

11 ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си.

12 А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя,

13 също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.

14 Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени.

15 Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир.

16 И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?

Спазване на заповедите

17 Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви.

18 Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва.

19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко.

20 Кой в каквото положение е призован, в него да си остава.

21 Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си.

22 Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос.

23 Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора.

24 Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.

Съвети към безбрачните

25 За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие.

26 Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е:

27 свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга.

28 Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя.

29 Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат,

30 и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават,

31 и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.

32 А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа,

33 а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си.

34 Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си.

35 Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате.

36 Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват.

37 Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.

38 Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.

39 Жената е обвързана по закон, докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа.

40 По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16