1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа?
2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство.
3 Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната.
4 Нима нямаме право на храна и питие?
5 Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8 Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът?
9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог?
10 Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква.
11 Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
12 Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
13 Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви?
14 Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля.
16 Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!
17 Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.
18 А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.
19 При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях.
20 За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона, за да спечеля тези, които следват Закона.
21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, – за да спечеля онези, които нямат закона.
22 За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои.
23 А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.
24 Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
25 Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.
26 Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха,
27 но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.