9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни,
10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското.
12 Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна.
13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.