1 Нощем на леглото си търся този,когото обича моята душа.Търсих го и не го намерих.
2 Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града,по улици и по площади;ще търся онзи, когото обича душата ми.“Търсих го, но не го намерих.
3 Срещнаха ме стражи, които обикалят града.Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“
4 Но щом ги отминах,намерих онзи, когото обича душата ми,хванах се за него здраво и не го пуснах,докато не го заведох в къщата на майка сии в спалнята, където ме е родила.
5 Заклевам ви, дъщери йерусалимски,в сърните и полските кошути:недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
6 Кой идва от пустинята като стълб дим,ухаещ на смирна и тамян,и на всякакви ароматни прахове.
7 Ето Соломоновото носило!Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.
8 Всички са опасани с меч и са опитни в бой.Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.
9 Цар Соломон си е направил носилотоот ливански кедри.
10 Колонките му е направил от сребро,облегалата му – от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат,а отвътре са я украсили с кожа.
11 Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломонс венеца, с който го е увенчала майка мув деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.