1 О, да беше мой брат,който е сукал от гърдите на моята майка!Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувами никой нямаше да ме осъди.
2 Щях да те поведа, щях да те заведав майчината си къща. Ти щеше да ме учиш,а аз щях да ти давам ухайно вино,със сок от моите нарове.
3 Лявата му ръка е под главата ми,а дясната ме прегръща.
4 Заклевам ви, дъщери йерусалимски,да не възбудите, нито да събудите любовта ми,преди възлюбената да пожелае.
5 Коя е тази, която идва от пустинята,опирайки се на своя възлюбен?Събудих се под ябълката –там майка ти е изпитала родилни болки,там те е родила твоята родителка.
6 Положи ме като печат на сърцето си,като пръстен на ръката си,защото любовта е силна като смърт,ревността – люта като преизподня,пламъците ѝ са огнени.
7 Големи води не могат да угасят любовтаи реки няма да я залеят.Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,той щеше да бъде презрян.
8 Имаме малка сестра, няма още гърди.Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули.Затова ще намеря любов в очите му.
11 Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.Той предаде лозето на пазачи.Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.
12 А моето лозе си е при мене.Хилядата нека са за тебе, Соломоне,а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.
13 Ти, която живееш в градините,в гласа ти се вслушват приятелите.Нека и аз го послушам.
14 Тичай, мой възлюбени,и бъди като сърнаили като млад елен по благоуханни планини.