1 Къде отиде твоят възлюбен,о, най-хубава между жените?Накъде свърна твоят възлюбен,та да го търсим с тебе?
2 Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам,за да пасе стадото в градините и да събира лилии.
3 Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой.Той пасе стадото си между лилиите.
4 Хубава си, моя мила, като Тирца,прелестна като Йерусалим,величествена като войнство със знамена.
5 Отвърни очите си от мене,защото ме вълнуват.Косата ти е като стадо кози,когато слизат от планината Галаад.
6 Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня,всяка от която има близнета и никоя не липсва.
7 Страните ти зад булото сакато половинки нар.
8 Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложниции безброй девойки,
9 но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена.Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си.Видяха я девойките и я възвеличиха,видяха я царици и наложници и я възхвалиха:
10 „Коя е тази, която блести като зора,хубава като месечина, бляскава като слънце,величествена като войнство със знамена?“
11 Слязох в ореховата градинада погледам цветята на долината,да видя дали е напъпило лозето,дали са цъфнали наровете.
12 Преди да узная това, моята душа ме хвърлимежду царските колесници на големците от моя народ.