1 Дойдох в градината си, сестрице невесто,обрах своята смирна със своите ухания,ядох медените си пити със своя мед,пих си виното със своето мляко.Яжте, приятели,пийте, обични, и се насищайте.
2 Заспала съм, но сърцето ми е будно.Ето гласът на моя възлюбен, който чука:„Отвори ми, сестрице, моя мила,моя гълъбице, моя съвършена!Защото главата ми е цяла с роса покрита,и косата с нощна влага.“
3 Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролукатаи моята вътрешност се развълнува от него.
5 Станах да отворя на своя възлюбен.От ръцете ми капеше смирна,от пръстите ми се стичаше смирнапо дръжката на ключалката.
6 Отворих на своя възлюбен,а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл.Душата ми примря, докато говореше.Търсих го, но не го намерих;зовях го, но не ми отговори.
7 Срещнаха ме стражите, които обикалят града,набиха ме, израниха ме.Снеха ми булото стражите, които пазят стените.
8 Заклевам ви, дъщери йерусалимски:ако срещнете моя възлюбен,какво да му кажете – че изнемогвам от любов.
9 С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени,о, най-прекрасна между жените?С какво твоят възлюбен е по-добър от другите,че ни заклеваш така?
10 Моят възлюбен е бял и румен,личен между десет хиляди други.
11 Главата му е чисто злато,къдрите му са вълнисти, черни като врана;
12 очите му – като гълъби край водни потоци,къпещи се в мляко, седящи в доволство;
13 Бузите му са като лехи,пълни с балсамови дървета, принасящи благовония.Устните му са лилия, от която капе смирна.
14 Ръцете му са златни колове, обсипани с топази.Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.
15 Краката му са като мраморни стълбове,поставени върху подложки от чисто злато –изглед има като Ливан, величествен е като кедър.
16 Устата му е сладост. Той цял е прелест.Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел,дъщери йерусалимски.