Песен На Песните 4 НП

Ти си красива, моя прятелко

1 Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!Твоите очи са като на гълъби.Косата ти е като стадо кози,когато слизат от галаадската планина.

2 Твоите зъби са бели като стадо остригани овци,когато излизат от къпалня,всяка от която е като близначкаи никоя не липсва между тях.

3 Устните ти са като алена панделкаи устата ти е сладкодумна.Страните ти зад булото сакато половинки нар.

4 Шията ти е като Давидова кула,изградена от редове камънии висящи на нея хиляда щитове –все щитове на юнаци.

5 Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела,които пасат между лилии.

6 Когато денят лъха прохлада и сенките бягат,ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.

7 Цялата си хубава, моя мила,и недостойнство няма у тебе.

8 Слез с мене от Ливан, невесто моя,слез с мене от Ливан!Слез от билото на Амана,от върха на Сенир и Хермон,от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.

9 Ти плени моето сърце, сестрице невесто,плени сърцето ми с блясъка на очите си,със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.

10 О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто!По-сладки от вино са твоите милувкии уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.

11 От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто,мед и мляко са под езика ти,уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!

12 Затворена градина е моята сестрица невеста,заключен кладенец, запечатан извор.

13 Твоите фиданки са царска градина с нарове,с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания –

14 нард и шафран, тръстика и канелас всякакви ухания насмирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.

15 Ти си градински извор,кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.

16 Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг,и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ!Нека моят възлюбен да дойде в градината сии да вкуси прекрасните ѝ плодове.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8