1 Дойдох в градината си, сестрице невесто,обрах своята смирна със своите ухания,ядох медените си пити със своя мед,пих си виното със своето мляко.Яжте, приятели,пийте, обични, и се насищайте.
2 Заспала съм, но сърцето ми е будно.Ето гласът на моя възлюбен, който чука:„Отвори ми, сестрице, моя мила,моя гълъбице, моя съвършена!Защото главата ми е цяла с роса покрита,и косата с нощна влага.“
3 Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролукатаи моята вътрешност се развълнува от него.
5 Станах да отворя на своя възлюбен.От ръцете ми капеше смирна,от пръстите ми се стичаше смирнапо дръжката на ключалката.