7 Затова Навуходоносор, асирийският цар, изпрати пратеници до всички, които живееха в Персия, и до онези, които живееха на запад – жителите на Киликия и Дамаск, на Ливан и Антиливан, до всички, които живееха по крайбрежието,
8 до народите на Кармил и Галаад, на Горна Галилея и голямата равнина Ездрелон,
9 до всички, които живееха в Самария и нейните градове, а също и отвъд Йордан до Йерусалим, до Ветан и Хел, до Кадис и египетската река, до Тафна и Рамеса и по цялата Гесемска земя,
10 дори отвъд Танис и Мемфис – до всички жители на Египет чак до пределите на Етиопия.
11 Но никой от обитателите на тези страни не зачете думата на Навуходоносор, асирийския цар. Те не се присъединиха към него във войната, защото не се бояха от него. За тях той беше като всеки друг и те върнаха пратениците му обругани и с празни ръце.
12 Тогава Навуходоносор много се разгневи на всички тези страни, като се закле в престола и царството си да отмъсти на всички области в Киликия, Дамаск и Сирия и с меча си да погуби всички, които живееха в земята на Моав, а също и синовете на Амон, цяла Юдея и всички жители на Египет чак до пределите на двете морета.
13 И в седемнадесетата година от царуването си настъпи с войската си срещу цар Арфаксад, победи го в битката и обърна в бяг цялата войска на Арфаксад, цялата му конница и всичките му колесници.