1 Междувременно на Олоферн, военачалника на асирийската войска, бе съобщено, че израилтяните са се подготвили за война, като са затворили планинските проходи, укрепили са със стени всеки връх по високата планина, а в равнините са поставили препятствия.
2 Това силно го разгневи, той свика при себе си всички владетели на Моав, предводители на Амон, всички управители на крайбрежните области
3 и се обърна към тях с думите: „Кажете ми, синове на Ханаан, какъв е този народ, който живее там, в планината, какви градове населява, имат ли много войска и какво ги прави така силни и неуязвими? И още, кой е техният цар, кой предвожда войската им
4 и защо единствено те от всички, които живеят на запад, отказват да ме посрещнат като подвластни?“
5 Тогава Ахиор, предводителят на всички амонци, му отговори: „Изслушай, господарю мой, думите на твоя раб. Аз ще ти кажа истината за този народ, който живее недалече от тебе в тази планинска страна, и от устата на твоя служител няма да излезе нито една лъжа.
6 Този народ произхожда от халдеите.
7 Преди те се бяха заселили в Месопотамия, защото не искаха повече да служат на боговете на бащите си в Халдейската страна,
8 отклониха се от пътя на своите предци и започнаха да се кланят на Небесния Бог, Бога, Когото те опознаха. Затова халдеите ги прогониха далече от своите богове и те избягаха в Месопотамия, където живееха дълго време.
9 Но техният Бог заповяда да напуснат тази страна и да отидат в ханаанската земя. Те се заселиха там и придобиха злато, сребро и много добитък.
10 Но навред в ханаанската земя настана глад и те тръгнаха към Египет, където останаха, докато не се превърнаха в безчислен народ.
11 Тогава египетският цар реши да използва хитрост срещу тях. Отреди им непосилната работа да правят тухли и ги унизи, като ги превърна в роби.
12 Но те призоваха своя Бог и Той порази цялата египетска земя с неизлечими страдания. Затова египтяните ги прогониха далече от себе си.
13 Но Бог пресуши пред тях Червено море,
14 поведе ги по пътя за Синай и Кадес-Варни и те прогониха всички жители на пустинята.
15 След това се заселиха в земите на аморейците и със силата си изтребиха всички есевонци. И като преминаха Йордан, завладяха цялата планинска страна,
16 прогониха хананейците, ферезейците, йевусейците, сихемците и всички гергесейци и населяваха тази земя дълго време.
17 И щастието ги съпътстваше, докато те не съгрешиха пред своя Бог, защото с тях беше Бог, Който мрази неправдата.
18 Но щом се отклониха от пътя, който Той им завеща, претърпяха много тежки поражения в продължителни войни, бяха взети в плен и откарани в чужда земя, храмът на техния Бог бе сравнен със земята, а градовете им превзеха неприятели.
19 Но сега те отново се обърнаха към своя Бог, върнаха се от местата, където бяха разпръснати, завладяха Йерусалим, където беше светилището им, и се заселиха отново в обезлюдената планинска страна.
20 Затова сега, господарю и повелителю мой, ако този народ дори и несъзнателно върши грехове пред своя Бог и ние забележим такава съблазън сред тях, ще тръгнем на битка и ще ги победим.
21 Ако пък този народ не е сторил нищо срещу закона, нека моят господар стои далече от тях, за да не би техният Господ Бог да ги защити и да станем за срам на цялата земя.“
22 Когато Ахиор завърши речта си, сред целия народ, застанал около шатрата, се понесе ропот, а велможите на Олоферн, всички жители на крайбрежието и на Моав призоваваха да бъде убит на място:
23 „Ние няма да се уплашим от синовете на Израил! Та този народ няма нито сила, нито войска, за да влезе в истинска битка.
24 Затова да тръгваме, повелителю Олоферн, те ще бъдат лесна плячка за цялата ти войска!“