1 Когато онези, които бяха в шатрите, чуха за станалото, обзе ги смут.
2 От страх и ужас никой вече не искаше да остане при другите и се разпръснаха в бяг навред по всички пътища в полето и по планините.
3 Побягнаха и онези, които бяха разположили стана си по възвишенията около Ветилуя. Тогава всички израилтяни, годни за битка, се спуснаха след тях.
4 А Озия изпрати хора във Ветомастем, Вивая, Ховая, Хола и по всички предели на Израил, за да известят за станалото и да призоват всички да преследват неприятелите, докато ги изтребят.
5 Щом чуха това, израилтяните като един се нахвърлиха върху тях и до Хова им причиниха много загуби. Появиха се и жители от Йерусалим и от цялата планинска страна, понеже бяха известени за случилото се в стана на техните врагове. Към тях се присъединиха и дошлите от Галаад и Галилея, обкръжиха ги и им нанасяха тежки удари, докато те не преминаха отвъд пределите на Дамаск.
6 Останалите жители на Ветилуя нападнаха асирийския стан, разграбиха го и се сдобиха с големи богатства,
7 а израилтяните, като се върнаха от преследването, взеха каквото още имаше там. Жителите на селата и населението от планините и равнината също получиха голяма плячка, тъй като тя беше в изобилие.
8 Тогава великият първосвещеник Йоаким и старейшините на израилския народ, които живееха в Йерусалим, дойдоха на място да се уверят какво добро е сторил Господ за Израил, да видят Юдит и да я поздравят.
9 Щом влязоха при нея, всички в един глас я благословиха, като ѝ рекоха: „Ти си гордостта на Израил, ти си голямата радост на Израил, ти си голямата слава на нашия народ!
10 Всичко това ти извърши със своята ръка! Ти стори добро на Израил и то се понрави на Бога! Бъди благословена от Господа Вседържител за вечни времена!“ И целият народ извика: „Така да бъде!“
11 Трийсет дена народът събираше плячката от стана. На Юдит дадоха шатрата на Олоферн, всички сребърни прибори, леглата, съдовете и цялата му покъщнина. Тя натовари каквото можа върху мулето си, после нареди да впрегнат нейната колесница и наслага останалото отгоре.
12 Всички жени в Израил се стекоха да я видят, направиха хор и я благославяха с песни. А тя взе в ръце пръчки, обвити с бръшлян, и ги раздаде на жените около нея.
13 След това Юдит и онези, които бяха с нея, си туриха на главите венци от маслинови клонки. Тя вървеше пред целия народ, а всички жени я следваха, като танцуваха и пееха в хор. След тях вървяха всички мъже на Израил – въоръжени, с венци, а от устите им звучаха хвалебни песни.
14 Тогава Юдит започна пред цял Израил благодарствена песен и целият народ поде тази възхвала.