1 Когато престана да призовава Бога на Израил и завърши молитвата си,
2 тя се изправи на крака, повика слугинята си и влезе в дома, където прекарваше съботните дни и празниците.
3 Тук тя сне от себе си вретището, което носеше, съблече и вдовишките си дрехи, изми тялото си с вода и се намаза със скъпоценно миро. След това причеса косата си, постави си диадема на главата и облече празничните дрехи, които носеше, докато Манасия, нейният мъж, беше още жив.
4 На краката си обу сандали и постави върху себе си огърлици, гривни, пръстени, обеци и всички свои накити. Искаше да е красива, за да смае мъжките очи, когато я зърнат.
5 Тя даде на слугинята си мех с вино и съд със зехтин, напълни торба с ечемичено брашно, сушени плодове и чисти хлябове, уви всичко това на вързоп и натовари с него слугинята.
6 След това се отправиха към градските порти на Ветилуя и там завариха Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин.
7 Когато я видяха така пременена на вид в тези дрехи, те се възхитиха от нейната хубост и се обърнаха към нея:
8 „Нека Бог на нашите предци да ти даде благодат, за да изпълниш своите намерения за радост на израилския народ и за прослава на Йерусалим!“ А тя се поклони на Бога
9 и им рече: „Заповядайте да ми отворят градските порти. Аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене.“ И те заповядаха на младежите да ѝ отворят, както тя бе пожелала.
10 Заповедта беше изпълнена и Юдит излезе със слугинята си. А мъжете от града я проследиха с поглед, докато слизаше по стръмнината, докато минаваше през долината и докато се скри от очите им.
11 И докато прекосяваха долината, те се натъкнаха на предната асирийска стража.
12 Заловиха ги и започнаха да я разпитват: „От кои си ти? Откъде идваш и накъде отиваш?“ А тя им отвърна: „Еврейка съм и бягам от тях, защото скоро те ще станат ваша плячка.
13 Идвам при Олоферн, предводителя на вашата войска, за да му съобщя нещо важно и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, без да загине дори един от неговите хора.“
14 Когато чуха нейните думи и видяха лицето ѝ, – а то беше чудно хубаво, – мъжете ѝ рекоха:
15 „Ти си спасила живота си, като си побързала да дойдеш при нашия господар. Сега върви в шатрата му, а неколцина от нас ще те придружат, за да те предадат на него.
16 И когато застанеш пред него, недей да таиш страх в сърцето си. Кажи това, което имаш да казваш, и той ще прояви благосклонност към тебе.“
17 Тогава избраха сто души от своите, които да придружават Юдит и нейната слугиня, и те ги поведоха към шатрата на Олоферн.
18 И в целия стан настана раздвижване, понеже вестта за пристигането ѝ се разнесе по шатрите. Отвред се стичаха и се тълпяха около нея, докато тя стоеше пред шатрата на Олоферн в очакване да му известят за нея.
19 Те се дивяха на нейната хубост, а покрай нея започнаха да изпитват удивление и към израилтяните, като си казваха един на друг: „Нима някой може да подценява народ, който има такива жени! Не бива да оставим жив нито един мъж от тях, защото онези, които ни се изплъзнат, могат да надхитрят целия свят.“
20 В това време телохранителите на Олоферн и цялата му свита излязоха и въведоха Юдит в шатрата.
21 Олоферн почиваше в леглото си зад завеса, украсена с пурпур, злато, изумруди и други скъпоценни камъни.
22 Щом му известиха за нея, излезе в преддверието на шатрата, а пред него носеха сребърни светилници.
23 И когато той и хората му зърнаха Юдит, всички останаха удивени от хубостта на нейното лице. Тя падна на лицето си, поклони му се, а служителите му я вдигнаха.