1 Израилтяните, които населяваха Юдея, чуха за всичко, сторено на народите от Олоферн, военачалника на асирийския цар Навуходоносор – как бе разграбил и предал на унищожение всичките им светилища.
2 Те изпитваха страх и ужас пред него и се безпокояха за Йерусалим и за храма на своя Господ Бог,
3 защото не бе изминало много време, откакто се бяха завърнали от плен, едва отскоро се бе събрал целият юдейски народ и съдовете, жертвеникът и храмът бяха наново осветени след оскверняването им.
4 Изпратиха пратеници до всички области на Самария, до Кона, Ветерон, Велмен и Йерихон, до Хова, Есора и в Салимската равнина,
5 завзеха също всички върхове по високите планини, укрепиха със стени намиращите се в тях селища и ги снабдиха със запаси от храни в случай на война, тъй като нивите им бяха ожънати.
6 А Йоаким, по онова време първосвещеник в Йерусалим, изпрати писмо до жителите на Ветилуя и Ветоместем, които бяха обърнати към Ездрелонската равнина близо до Дотаим,
7 като им нареди да завземат проходите в планинската област. През тях можеше да се проникне в Юдея, но пък беше много лесно да се попречи на преминаващите, тъй като пътят беше тесен дори и за двама.
8 И синовете на Израил постъпиха така, както им заповядаха първосвещеникът Йоаким и старейшините на целия израилски народ, които заседаваха в Йерусалим.
9 Тогава всички израилтяни с цялото си сърце отправиха молитва към Бога и с цялото си сърце се смириха пред Него.
10 Те и техните жени, деца, добитък, всички пришълци, надничари и роби препасаха вретище.
11 Всички израилтяни, мъже, жени и деца, които живееха в Йерусалим, се хвърлиха във вретища пред храма и посипаха с пепел главите си пред Господа.
12 Дори жертвеника покриха с вретище и в един глас и с цялото си сърце призоваваха Бога на Израил да не допусне, за радост на езичниците, децата им да бъдат похитени, жените им да станат тяхна плячка, градовете, които са наследили, да бъдат разорени, а светините им – осквернени и поругани.
13 И Господ чу гласа им и погледна милостиво на скръбта им. А народът в цяла Юдея и в Йерусалим прекара много дни в пост пред светилището на Господ Вседържител.
14 Първосвещеникът Йоаким, храмовите свещеници и всички, които служеха пред Господа, препасани във вретища, принасяха ежедневните всеизгаряния, оброци и доброволни дарове от народа.
15 Върху кидарите им имаше пепел и те с все сила призоваваха Господа да погледне милостиво към целия народ на Израил.