1 А Юдит им отвърна: „Послушайте ме, братя, вземете тази глава и я окачете на зъберите на крепостната ви стена.
2 И когато настане утро и слънцето огрее земята, грабнете всеки своето оръжие, изберете си предводител и нека всички, готови да се сражават, излязат вън от града, като че ли се готвят за набег върху предната стража на асирийците. А в равнината вие няма да слизате.
3 Тогава те ще вземат оръжието си, ще се върнат в своя стан и ще разбудят военачалниците на асирийската войска. И когато се стекат пред шатрата на Олоферн, но не го намерят, обзети от ужас, те ще побягнат от вас.
4 А вие и всички, които населяват пределите на Израил, преследвайте ги и ги погубвайте по пътя им.
5 Но преди да сторите това, повикайте при мене амонеца Ахиор, за да види и да познае онзи, който презираше израилския народ и който го беше изпратил, за да намери смъртта си при нас.“
6 Тогава извикаха Ахиор от дома на Озия. Когато дойде и видя главата на Олоферн в ръцете на един от мъжете сред насъбралия се народ, падна в несвяст на земята.
7 А когато го повдигнаха, той се хвърли в краката на Юдит, поклони се пред нея и рече: „Бъди благословена във всяко селище на Юдея! И нека всички народи, които чуят името ти, да треперят от ужас.
8 Но сега ми разкажи какво стори през тези дни.“Юдит му разказа пред целия народ за всичко, каквото беше извършила от деня, в който беше напуснала града, до този ден, когато говореше пред тях.
9 Щом тя спря да говори, народът избухна в ликуване и радостни възгласи се понесоха навред из града.
10 Ахиор пък, като видя всичко, което стори Бог за Израил, искрено повярва в Бога и се обряза, за да принадлежи и до ден днешен към израилския народ.
11 А щом настана утро, окачиха главата на Олоферн върху крепостната стена. Всеки от мъжете грабна оръжието си и разделени по няколко, се спуснаха към планинските проходи.
12 Щом ги видяха, асирийците изпратиха съобщение до своите началници. Те пък известиха на водачите, хилядниците и на всичките си военачалници.
13 Когато дойдоха при шатрата на Олоферн, те се обърнаха към управителя на цялото му имущество: „Събуди нашия господар! Тези роби се впуснаха в битка срещу нас, за да бъдат изтребени до един.“
14 Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, като мислеше, че той спи с Юдит.
15 И понеже никой не се обади, отвори, влезе в спалнята и видя, че Олоферн лежи мъртъв на прага, а главата му е отсечена.
16 Тогава нададе силен вик и с плач, стонове и ридания раздра дрехите си.
17 След това се спусна към шатрата, където беше отседнала Юдит, но като не я намери, изскочи навън сред войската с викове:
18 „Тези роби постъпиха вероломно! Една еврейка опозори дома на цар Навуходоносор! Ето Олоферн на земята, а главата му я няма!“
19 Като чуха това, предводителите на асирийската войска раздраха дрехите си, силен смут обзе душите им, а навред в стана се понесоха силни викове и ридания.