12 Заловиха ги и започнаха да я разпитват: „От кои си ти? Откъде идваш и накъде отиваш?“ А тя им отвърна: „Еврейка съм и бягам от тях, защото скоро те ще станат ваша плячка.
13 Идвам при Олоферн, предводителя на вашата войска, за да му съобщя нещо важно и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, без да загине дори един от неговите хора.“
14 Когато чуха нейните думи и видяха лицето ѝ, – а то беше чудно хубаво, – мъжете ѝ рекоха:
15 „Ти си спасила живота си, като си побързала да дойдеш при нашия господар. Сега върви в шатрата му, а неколцина от нас ще те придружат, за да те предадат на него.
16 И когато застанеш пред него, недей да таиш страх в сърцето си. Кажи това, което имаш да казваш, и той ще прояви благосклонност към тебе.“
17 Тогава избраха сто души от своите, които да придружават Юдит и нейната слугиня, и те ги поведоха към шатрата на Олоферн.
18 И в целия стан настана раздвижване, понеже вестта за пристигането ѝ се разнесе по шатрите. Отвред се стичаха и се тълпяха около нея, докато тя стоеше пред шатрата на Олоферн в очакване да му известят за нея.