13 Идвам при Олоферн, предводителя на вашата войска, за да му съобщя нещо важно и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, без да загине дори един от неговите хора.“
14 Когато чуха нейните думи и видяха лицето ѝ, – а то беше чудно хубаво, – мъжете ѝ рекоха:
15 „Ти си спасила живота си, като си побързала да дойдеш при нашия господар. Сега върви в шатрата му, а неколцина от нас ще те придружат, за да те предадат на него.
16 И когато застанеш пред него, недей да таиш страх в сърцето си. Кажи това, което имаш да казваш, и той ще прояви благосклонност към тебе.“
17 Тогава избраха сто души от своите, които да придружават Юдит и нейната слугиня, и те ги поведоха към шатрата на Олоферн.
18 И в целия стан настана раздвижване, понеже вестта за пристигането ѝ се разнесе по шатрите. Отвред се стичаха и се тълпяха около нея, докато тя стоеше пред шатрата на Олоферн в очакване да му известят за нея.
19 Те се дивяха на нейната хубост, а покрай нея започнаха да изпитват удивление и към израилтяните, като си казваха един на друг: „Нима някой може да подценява народ, който има такива жени! Не бива да оставим жив нито един мъж от тях, защото онези, които ни се изплъзнат, могат да надхитрят целия свят.“