8 „Нека Бог на нашите предци да ти даде благодат, за да изпълниш своите намерения за радост на израилския народ и за прослава на Йерусалим!“ А тя се поклони на Бога
9 и им рече: „Заповядайте да ми отворят градските порти. Аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене.“ И те заповядаха на младежите да ѝ отворят, както тя бе пожелала.
10 Заповедта беше изпълнена и Юдит излезе със слугинята си. А мъжете от града я проследиха с поглед, докато слизаше по стръмнината, докато минаваше през долината и докато се скри от очите им.
11 И докато прекосяваха долината, те се натъкнаха на предната асирийска стража.
12 Заловиха ги и започнаха да я разпитват: „От кои си ти? Откъде идваш и накъде отиваш?“ А тя им отвърна: „Еврейка съм и бягам от тях, защото скоро те ще станат ваша плячка.
13 Идвам при Олоферн, предводителя на вашата войска, за да му съобщя нещо важно и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, без да загине дори един от неговите хора.“
14 Когато чуха нейните думи и видяха лицето ѝ, – а то беше чудно хубаво, – мъжете ѝ рекоха: