11 А на евнуха Вагой, управител на цялото му имущество, поръча: „Иди и придумай еврейката, която е под твое покровителство, да дойде при нас и да яде и пие заедно с нас.
12 Ще станем за срам, ако не успеем да съблазним такава жена. Та тя ще ни се присмее, ако не я поканим.“
13 Вагой излезе от шатрата на Олоферн, отиде при нея и рече: „Млада хубавице, недей отказва да дойдеш при моя господар, да приемеш честта, която ти оказва, да пиеш вино с нас, да се веселиш и да бъдеш днес като една от асирийските девойки, които живеят в двореца на Навуходоносор.“
14 Юдит му отговори: „Коя съм аз, та да противореча на своя господар? Ще сторя незабавно всичко, което е угодно на него, и това ще е радост за мене до деня на смъртта ми.“
15 Тя стана и се премени с празничната си дреха и с всичките си женски накити. А слугинята ѝ отиде и постла за нея на земята пред Олоферн килими, които бе получила от Вагой за ежедневна употреба, за да яде възлегнала на тях.
16 След това Юдит отиде и седна на трапезата. При вида ѝ сърцето на Олоферн трепна и вълнение обзе душата му. У него пламна желание да я притежава, защото още от деня, когато я видя, той търсеше случай да я прелъсти.
17 Олоферн се обърна към нея: „Пий и се весели заедно с нас!“