2 Но Юдит рече: „Няма да ям от това, за да не предизвиквам неприязън. Нека ми дават от храната, която донесох със себе си.“
3 Олоферн я попита: „А когато запасите ти привършат, откъде ще търсим да ти доставим такава храна? Та сред нас няма нито един твой сънародник.“
4 Юдит му отговори: „Да си жив и здрав, господарю мой! Преди още твоята слугиня да е привършила храната, която е донесла, Господ ще извърши чрез моята ръка онова, което е замислил.“
5 Тогава слугите на Олоферн я въведоха в шатрата и тя спа до среднощ. А по времето, когато застъпваше утринната стража, стана
6 и изпрати при Олоферн пратеник с думите: „Нека моят господар издаде заповед да позволят на слугинята ти да излиза за молитва.“
7 Олоферн заповяда на своите телохранители да не ѝ пречат. Така тя престоя в стана три дена, като излизаше нощем в долината на Ветилуя, умиваше се на извора край стана
8 и като свършеше, отправяше молитва към Господа, Бога на Израил, да я насочи по пътя към избавление на своя народ.