1 Когато стана късно, неговите слуги побързаха да се оттеглят. Вагой отпрати намиращите се при господаря му, затвори шатрата отвън, а те се разотидоха по местата, където нощуваха, понеже всички бяха уморени от дългия пир.
2 В шатрата остана само Юдит с Олоферн, който беше паднал на леглото си, обладан от виното.
3 Юдит беше заповядала на слугинята си да стои отвън пред нейната спалня и както всеки ден, да я чака да излезе, като каза, че ще излезе за молитва. Същите думи каза и на Вагой.
4 Когато всички си отидоха и в спалнята не остана никакъв човек, Юдит застана при леглото му и рече в сърцето си: „Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостиво върху делата на моите ръце, за да бъде въздигнат Йерусалим!
5 Сега е време да защитиш Своя народ и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които се опълчиха против нас.“
6 И като се приближи до стълба при главата на Олоферн, на който беше прикрепено леглото, свали от него меча му.