12 Щом мъжете в града чуха нейния глас, завтекоха се към градските порти и свикаха старейшините на града.
13 Стекоха се всички – малки и големи, понеже съвсем не очакваха тя да се завърне. Тогава отвориха портите, за да влязат, запалиха огън да свети и ги наобиколиха.
14 А Юдит се обърна към тях с висок глас: „Прославяйте Господа, прославяйте! Прославяйте Господа, че не лиши от милостта Си народа на Израил, а в тази нощ сломи враговете ни чрез моята ръка.“
15 И тя извади главата от торбата, показа я и им рече: „Ето главата на Олоферн, вожда на асирийската войска, ето и завесата, зад която лежеше мъртво пиян – него Господ погуби чрез женска ръка!
16 Безсмъртен си, Господи, Който ме запази по пътя, по който вървях! Защото лицето ми прелъсти Олоферн и му донесе гибел, но той не извърши с мене мръсен и срамен грях.“
17 Целият народ остана изумен и като паднаха на колене, за да се поклонят на Бога, извикаха в един глас: „Благословен си Ти, Боже наш, Който погуби днес враговете на Своя народ!“
18 А Озия се обърна към нея и рече: „Благословена си ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята! С Негова помощ ти отсече главата на предводителя на враговете ни.