3 Юдит беше заповядала на слугинята си да стои отвън пред нейната спалня и както всеки ден, да я чака да излезе, като каза, че ще излезе за молитва. Същите думи каза и на Вагой.
4 Когато всички си отидоха и в спалнята не остана никакъв човек, Юдит застана при леглото му и рече в сърцето си: „Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостиво върху делата на моите ръце, за да бъде въздигнат Йерусалим!
5 Сега е време да защитиш Своя народ и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които се опълчиха против нас.“
6 И като се приближи до стълба при главата на Олоферн, на който беше прикрепено леглото, свали от него меча му.
7 След това пристъпи към леглото, хвана косата на главата му и рече: „Господи, Боже на Израил, подкрепи ме в този ден!“
8 И с всичка сила го удари два пъти по шията и му отсече главата.
9 Тогава смъкна тялото му от леглото и откачи завесата от стълбовете. След малко излезе и даде на слугинята си главата на Олоферн,