6 И като се приближи до стълба при главата на Олоферн, на който беше прикрепено леглото, свали от него меча му.
7 След това пристъпи към леглото, хвана косата на главата му и рече: „Господи, Боже на Израил, подкрепи ме в този ден!“
8 И с всичка сила го удари два пъти по шията и му отсече главата.
9 Тогава смъкна тялото му от леглото и откачи завесата от стълбовете. След малко излезе и даде на слугинята си главата на Олоферн,
10 а тя я сложи в торбата за храна. Така двете излязоха заедно, както обикновено, за молитва. Но като преминаха през стана, те заобиколиха долината, поеха нагоре по планината към Ветилуя и стигнаха до градските порти.
11 Още отдалече Юдит извика към стражата при портите: „Отворете, отворете портите! С нас е Бог, нашият Бог, за да дари още сила на Израил и да сломи враговете, както стори днес.“
12 Щом мъжете в града чуха нейния глас, завтекоха се към градските порти и свикаха старейшините на града.