6 А Йоаким, по онова време първосвещеник в Йерусалим, изпрати писмо до жителите на Ветилуя и Ветоместем, които бяха обърнати към Ездрелонската равнина близо до Дотаим,
7 като им нареди да завземат проходите в планинската област. През тях можеше да се проникне в Юдея, но пък беше много лесно да се попречи на преминаващите, тъй като пътят беше тесен дори и за двама.
8 И синовете на Израил постъпиха така, както им заповядаха първосвещеникът Йоаким и старейшините на целия израилски народ, които заседаваха в Йерусалим.
9 Тогава всички израилтяни с цялото си сърце отправиха молитва към Бога и с цялото си сърце се смириха пред Него.
10 Те и техните жени, деца, добитък, всички пришълци, надничари и роби препасаха вретище.
11 Всички израилтяни, мъже, жени и деца, които живееха в Йерусалим, се хвърлиха във вретища пред храма и посипаха с пепел главите си пред Господа.
12 Дори жертвеника покриха с вретище и в един глас и с цялото си сърце призоваваха Бога на Израил да не допусне, за радост на езичниците, децата им да бъдат похитени, жените им да станат тяхна плячка, градовете, които са наследили, да бъдат разорени, а светините им – осквернени и поругани.