17 И щастието ги съпътстваше, докато те не съгрешиха пред своя Бог, защото с тях беше Бог, Който мрази неправдата.
18 Но щом се отклониха от пътя, който Той им завеща, претърпяха много тежки поражения в продължителни войни, бяха взети в плен и откарани в чужда земя, храмът на техния Бог бе сравнен със земята, а градовете им превзеха неприятели.
19 Но сега те отново се обърнаха към своя Бог, върнаха се от местата, където бяха разпръснати, завладяха Йерусалим, където беше светилището им, и се заселиха отново в обезлюдената планинска страна.
20 Затова сега, господарю и повелителю мой, ако този народ дори и несъзнателно върши грехове пред своя Бог и ние забележим такава съблазън сред тях, ще тръгнем на битка и ще ги победим.
21 Ако пък този народ не е сторил нищо срещу закона, нека моят господар стои далече от тях, за да не би техният Господ Бог да ги защити и да станем за срам на цялата земя.“
22 Когато Ахиор завърши речта си, сред целия народ, застанал около шатрата, се понесе ропот, а велможите на Олоферн, всички жители на крайбрежието и на Моав призоваваха да бъде убит на място:
23 „Ние няма да се уплашим от синовете на Израил! Та този народ няма нито сила, нито войска, за да влезе в истинска битка.