1 Когато шумът на насъбралите се около военния съвет утихна, Олоферн, военачалникът на асирийската войска, се обърна към Ахиор пред цялото множество чужденци и пред всички жители на Моав с думите:
2 „Кой си ти, Ахиор, и тези Ефремови наемници, че ни съветваш днес като пророк да не воюваме с израилския народ, защото техният Бог ги защитава? Та кой е Бог, ако не Навуходоносор! Той ще изпрати войската си и ще ги изличи от лицето на земята, и техният Бог няма да ги избави.
3 А ние, неговите слуги, ще ги изтребим до един и те няма да устоят срещу силата на конницата ни.
4 Ще ги прегазим, където ги намерим, и планините им ще бъдат напоени с тяхната кръв, а равнините им ще се изпълнят с техните трупове. Те няма да могат да ни се противопоставят и ще бъдат изтребени. Това казва цар Навуходоносор, господарят на цялата земя. А щом е казал, заповедите му няма да останат празни думи!
5 А ти, Ахиор, наемнико амонски, изрече тези слова в деня на своето нещастие. От днес ти няма да видиш повече лицето ми, докато не отмъстя на този избягал от Египет народ.
6 Но когато се върна, мечовете на моите войски и копията на моите слуги ще прободат ребрата ти и ти ще си един сред падналите израилтяни.
7 А сега моите роби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в някой от градовете край проходите.