5 А ти, Ахиор, наемнико амонски, изрече тези слова в деня на своето нещастие. От днес ти няма да видиш повече лицето ми, докато не отмъстя на този избягал от Египет народ.
6 Но когато се върна, мечовете на моите войски и копията на моите слуги ще прободат ребрата ти и ти ще си един сред падналите израилтяни.
7 А сега моите роби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в някой от градовете край проходите.
8 И ще живееш дотогава, докато бъдеш унищожен заедно с тях.
9 Ако пък таиш в сърцето си надежда, че те няма да бъдат победени, защо лицето ти посърна? Аз казах и нито една моя дума няма да остане неизпълнена!“
10 След това Олоферн заповяда на слугите си, които се намираха в шатрата му, да заловят Ахиор, да го отведат във Ветилуя и да го предадат в ръцете на израилтяните.
11 Слугите му го хванаха, изведоха го от стана насред полето и поеха към планинската страна. Така достигнаха до изворите, които се намираха под Ветилуя.