9 Ако пък таиш в сърцето си надежда, че те няма да бъдат победени, защо лицето ти посърна? Аз казах и нито една моя дума няма да остане неизпълнена!“
10 След това Олоферн заповяда на слугите си, които се намираха в шатрата му, да заловят Ахиор, да го отведат във Ветилуя и да го предадат в ръцете на израилтяните.
11 Слугите му го хванаха, изведоха го от стана насред полето и поеха към планинската страна. Така достигнаха до изворите, които се намираха под Ветилуя.
12 Но щом жителите на града, разположен в най-горната част на планината, ги съзряха, грабнаха оръжието, излязоха по височините на града и въоръжени с прашки, бранеха прохода, като хвърляха камъни върху тях.
13 Тогава те се промъкнаха до планинския склон, вързаха Ахиор и го оставиха захвърлен в подножието на планината. След това се завърнаха при своя господар.
14 А когато израилтяните слязоха от своя град, намериха го и като го развързаха, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските управители.
15 През онези дни това бяха Озия, син на Миха, от Симеоновото племе, Хаврий, син на Готониил, и Хармий, син на Мелхиил.