1 На другия ден Олоферн заповяда на цялата си войска и на целия народ, който му беше дошъл на помощ, да настъпят към Ветилуя, да превземат планинските проходи и да започнат война против синовете на Израил.
2 В същия ден всеки от тях, който беше боеспособен, участваше в настъплението – войска от сто и осемдесет хиляди души пехота и дванадесет хиляди конници, без обоза и хората, които принадлежаха към него. Това беше едно огромно множество.
3 Разположиха се на стан в долината близо до извора при Ветилуя. Нашир той се простираше от Дотаим до Велтем, а надлъж – от Ветилуя до Киамон, обърнат към Ездрелон.
4 Когато израилтяните видяха тяхното множество, обзе ги голям смут и си казваха един на друг: „Сега ще прегазят цялата страна и нито високите планини, нито долините и възвишенията ще устоят под тежестта им.“
5 Но всеки взе оръжието си, запалиха огньове по крепостните кули и останаха на стража през цялата нощ.