18 А идумеите и другите амонци се изкачиха и завладяха планинската област срещу Дотаим. Те изпратиха свои хора на юг и на изток към Екревил, недалеч от Хус, който се намира при потока Махмур. Останалата асирийска войска се разположи в равнината, докъдето стига взорът, защото шатрите, обозът и многото народ заеха огромно пространство.
19 Тогава израилтяните, изпаднали в униние, призоваха Господ, своя Бог, тъй като всичките им врагове ги бяха обсадили отвред и те не можеха да се измъкнат от ръцете им.
20 Вече тридесет и четири дена бяха обградени от асирийска войска – пехота, колесници, конница, и съдовете за вода на всички, които живееха във Ветилуя, бяха празни.
21 Водоемите запустяха и нямаше ден, в който да се напият с вода до насита, тъй като им бяха определили строга дажба.
22 Децата им изнемощяха, жените им и младежите, измъчвани от жажда, падаха по градските улици и по праговете на вратите, останали вече без сила.
23 Тогава целият народ – младежи, жени и деца, се събра при Озия и при градските управници и започнаха да отправят викове към всички старейшини:
24 „Нека Бог е съдник между вас и нас! Вие ни сторихте голяма неправда, защото не пожелахте мир с асирийците.