2 В същия ден всеки от тях, който беше боеспособен, участваше в настъплението – войска от сто и осемдесет хиляди души пехота и дванадесет хиляди конници, без обоза и хората, които принадлежаха към него. Това беше едно огромно множество.
3 Разположиха се на стан в долината близо до извора при Ветилуя. Нашир той се простираше от Дотаим до Велтем, а надлъж – от Ветилуя до Киамон, обърнат към Ездрелон.
4 Когато израилтяните видяха тяхното множество, обзе ги голям смут и си казваха един на друг: „Сега ще прегазят цялата страна и нито високите планини, нито долините и възвишенията ще устоят под тежестта им.“
5 Но всеки взе оръжието си, запалиха огньове по крепостните кули и останаха на стража през цялата нощ.
6 На другия ден Олоферн доведе пред погледите на израилтяните от Ветилуя цялата си конница,
7 огледа подстъпите към града им, откри изворите им за вода и като ги превзе, постави около тях въоръжена стража. След това се върна при войската си.
8 Тогава при него дойдоха всички управители на идумеите, всички предводители на моавците и всички военачалници от крайбрежието и рекоха: