26 Затова извикайте ги сега и оставете Олоферн, хората му и цялата войска да граби навред из града.
27 За нас е по-добре да станем тяхна плячка, макар и да ни превърнат в роби. Тогава поне ще останем живи и очите ни няма да видят как смъртта отнема нашите младежи, жените и децата ни.
28 И нека свидетели пред вас ни бъдат небето и земята, и нашият Бог и Господ на предците ни, Който ни наказва за нашите грехове и за греховете на бащите ни; дано днес Той не изпълни заплахата Си и се смили над нас!“
29 И отведнъж събранието се огласи от ридания и всички призоваваха с викове Господ Бог.
30 Тогава Озия им каза: „Не падайте духом, братя! Нека устоим още пет дена, докато нашият Господ Бог отново прояви милостта Си към нас, защото Той няма да ни изостави докрай.
31 Ако пък те изминат и не ни се яви помощ, ще сторя, както казвате вие.“
32 След това пусна народа да се разотиде. Те се завърнаха по стените и кулите на града, като отпратиха жените и децата по домовете. Но в града цареше голяма скръб.