4 Когато израилтяните видяха тяхното множество, обзе ги голям смут и си казваха един на друг: „Сега ще прегазят цялата страна и нито високите планини, нито долините и възвишенията ще устоят под тежестта им.“
5 Но всеки взе оръжието си, запалиха огньове по крепостните кули и останаха на стража през цялата нощ.
6 На другия ден Олоферн доведе пред погледите на израилтяните от Ветилуя цялата си конница,
7 огледа подстъпите към града им, откри изворите им за вода и като ги превзе, постави около тях въоръжена стража. След това се върна при войската си.
8 Тогава при него дойдоха всички управители на идумеите, всички предводители на моавците и всички военачалници от крайбрежието и рекоха:
9 „Господарю наш, изслушай съвета ни, за да не бъдат причинени загуби на твоята войска.
10 Този израилски народ се уповава не на копията си, а на високите си планини, които обитава. А изкачването на планинските им върхове не е лесно.