1 А Юдит падна на лицето си, посипа с пепел главата си и хвърли от себе си дрехата, която бе облякла върху вретище. И тъкмо когато закадиха вечерния тамян в Божия дом на Йерусалим, Юдит отправи с висок глас молитва към Господа и рече:
2 „Господи, Бог на баща ми Симеон, на когото Ти даде меч в ръката да отмъсти на чужденците, които разсъблякоха девица, за да я опетнят, разголиха бедра, за да я посрамят, и оскверниха утроба, за да я опозорят. Ти им рече да не вършат това, но те го сториха.
3 Заради това Ти предаде техните предводители на гибел, постелята им – свидетел на тяхната измама, обагри с кръв, порази роби и господари, които седяха върху троновете си.
4 Ти предаде жените им на похищение, дъщерите им в плен, а цялото им имущество – за подялба сред преданите Твои синове, които Ти възлюби и които, отвратени от оскверняването на кръвта им, призоваха Тебе на помощ. Боже, Боже мой, чуй и мене, вдовицата!
5 Ти си сътворил онова, което е било и което е последвало, замислил си онова, което е сега и което ще настъпи. И каквото Ти си замислил, това е станало.