10 В Господния ден Духът ме завладя и чух зад себе си силен, звучащ като тръба глас,
11 който каза: „Запиши това, което виждаш, в книга и я изпрати до седемте църкви: до Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия.“
12 Обърнах се, за да видя кой ми говори. Тогава видях седем златни свещника
13 и сред свещниците един, който „приличаше на Човешки Син“. Той беше облечен в дълга до земята роба и златен пояс опасваше гърдите му.
14 Главата и косата му бяха бели като вълна – вълна, бяла като сняг, а очите му пламтяха като огън.
15 Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му – като тътена на водопад.
16 В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.