1 Тогава от храма чух силен глас, който каза на седемте ангела: „Вървете и излейте върху земята седемте купи с Божия гняв.“
2 Излезе първият ангел и изля върху земята своята купа. Тогава всички, които имаха белега на звяра и които се покланяха на неговия идол, се покриха с ужасни, болезнени рани.
3 Вторият ангел изля купата си в морето и то се превърна в кръв, подобна на кръвта на мъртвец, и всичко живо в морето измря.
4 Третият ангел изля купата си върху реките и водните извори и те се превърнаха в кръв.
5 И чух ангелът на водите да казва:„Ти, който си и който беше, Святият!Справедлив си, като даваш тези присъди.
6 Проляха кръвта на святите хора и пророците,сега им даде да пият кръв.Това заслужават!“
7 Тогава чух олтарът да казва:„Да, Господи, Боже Всемогъщ,истинни и правилни са присъдите ти!“
8 Четвъртият ангел изля купата си върху слънцето. Разреши се на слънцето да изгаря хората с огън
9 и то ги изгори със силна жега. Хората похулиха името на Бога, който имаше власт над тези напасти, но отказаха да се покаят и не му отдадоха слава.
10 Петият ангел изля купата си върху престола на звяра и неговото царство потъна в мрак. Хората си прехапаха езиците от болка,
11 похулиха Бога на небето заради болките и раните си, но отказаха да се покаят и отвърнат от делата си.
12 Шестият ангел изля купата си върху великата река Ефрат. Водите й пресъхнаха, за да се подготви пътя на царете, които трябваше да дойдат от изток.
13 Тогава видях три зли духа, приличащи на жаби. Те излязоха от устата на змея, от устата на звяра и от устата на лъжепророка.
14 Те са демонски духове и имат власт да вършат знамения. Те отидоха при царете на целия свят, за да ги съберат за битката във великия Ден на Всемогъщия Бог.
15 „Чуйте! Ще дойда неочаквано, както идва крадец. Благословен е онзи, който е нащрек и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат хората онова, което се срамува да покаже пред другите.“
16 Злите духове събраха царете на мястото, наречено на еврейски Армагедон.
17 Седмият ангел изля купата си върху въздуха и откъм престола в храма се чу силен глас, който каза: „Свърши се!“
18 И се засвятка, затрещя и загърмя. Земята силно се разтресе. Това беше най-страшното земетресение от появата на човека на земята.
19 Великият град се разцепи на три, а градовете на езичниците се срутиха. Бог не забрави да накаже и великата Вавилон и й даде чашата с виното на своя яростен гняв.
20 Всички острови изчезнаха и вече нямаше планини.
21 Огромни камъни, всеки тежък по един талант, се изсипаха като градушка от небето върху хората. Те похулиха Бога заради напастта с градушката, която беше жестока.