1 Тогава в небето видях друго знамение. То беше голямо и удивително: седем ангела носеха седемте напасти, последните, с които свършва Божият гняв.
2 След това видях нещо, което приличаше на стъклено море, примесено с огън. До него стояха всички, които бяха победили звяра, идола му и числото на името му. Те държаха арфите, които Бог им бе дал,
3 и пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнето:„Велики и чудни са делата ти, Господи, Боже Всемогъщ!Правилни и верни са пътищата ти, Царю на народите!
4 От теб, Господи, ще се страхува всекии името ти ще прославя,защото само ти си свят.Всички народи ще дойдат и ще ти се поклонят,защото всеки видя справедливите ти присъди.“
5 След това погледнах и видях как небесният храм (шатрата на свидетелството) се отвори.
6 Седемте ангела, които носеха седемте напасти, излязоха оттам, облечени в чист и искрящ фин лен, със златни пояси около гърдите.
7 Едно от четирите живи същества подаде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, който живее за вечни векове.
8 Храмът се изпълни с дима от Божията слава и сила. Никой не можеше да влезе в него, преди да се изпълнят седемте напасти, носени от седемте ангела.