1 След това погледнах и там пред мен в небето беше отворена врата. Чух гласа, който ми бе говорил преди. Той звучеше като тръба и ми каза: „Качи се тук и ще ти покажа какво трябва да се случи след това.“
2 В същия миг Духът ме завладя. Пред мен в небето имаше престол, на който седеше някой.
3 Лицето на Този, който седеше на него, сияеше като яспис и сард. Дъга с цвят на изумруд заобикаляше престола.
4 Около него имаше други двадесет и четири престола и на престолите седяха двадесет и четири старейшини, облечени в бяло и носещи на главите си златни венци.
5 От престола идваха светкавици, тътени и гръмотевици, а пред него горяха седем факли. Те са седемте Божии Духа.
6 Пред престола имаше нещо като стъклено море, прозрачно като кристал.Пред престола и от всичките му страни стояха четири живи същества. Те имаха очи навсякъде – и отпред, и отзад.
7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто – на вол, третото имаше човешко лице, а четвъртото приличаше на летящ орел.
8 Всяко от тези четири живи същества имаше по шест крила и очи, които ги покриваха навсякъде – и отвън, и отвътре. Ден и нощ тези същества повтаряха безспир:„Свят, свят, свят е Господ, Всемогъщият Бог,който беше, който е и който идва!“
9 Всеки път, когато тези живи същества отдават слава, чест и благодарност на Седналия на престола и Живеещия за вечни векове,
10 двадесет и четиримата старейшини падат пред Седналия на престола и се покланят на Живеещия за вечни векове. Те хвърлят венците си пред престола и казват:
11 „Господи, Боже наш!Ти си достоен да получиш слава и чест, и власт,защото ти сътвори всичко.Всичко съществува и е сътворено,защото такава бе волята ти.“