1 Петият ангел наду тръбата си и видях една звезда да пада от небето на земята – на нея бе даден ключът от ямата, водеща към бездната.
2 Тя отключи ямата, водеща към бездната и оттам излезе дим като от огромна пещ. Слънцето и въздухът потъмняха от този дим.
3 Тогава от дима наизлязоха скакалци върху земята, на които беше дадена сила като тази на земните скорпиони.
4 Казаха им да не причиняват вреда нито на тревата по земята, нито на някое от растенията, нито на някое от дърветата, а само на хората, които нямат Божия печат на челата си.
5 На тях им бе дадена сила не да убиват хората, а само да ги мъчат пет месеца и те да страдат така, както страда човек, ужилен от скорпион.
6 През онези дни хората ще търсят смъртта, но няма да я намерят; ще копнеят да умрат, но смъртта ще им се изплъзва.
7 Скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите си носеха нещо подобно на златни венци, а лицата им бяха като на хора.
8 Косите им бяха като женски коси, а зъбите им – като на лъвове.
9 Гърдите им бяха като железни брони, а шумът от крилете им – като грохот от многобройни, препускащи в бой коне и колесници.
10 Скакалците имаха опашки с жило като на скорпиони. В тези опашки беше силата им да нараняват хората пет месеца.
11 Скакалците имаха цар, който беше ангелът на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон, а на гръцки – Аполион.
12 Първото горко премина, но ето, след него идват още две.
13 Шестият ангел наду тръбата си и чух глас, идващ откъм четирите рога на златния олтар пред Бога.
14 Гласът каза на шестия ангел с тръбата: „Освободи четирите ангела, които са вързани край голямата река Ефрат.“
15 И тогава бяха освободени четирите ангела, които бяха подготвяни точно за този час, ден, месец и година. Те бяха освободени, за да убият една трета от човечеството.
16 Чух колко конника има в тяхната войска. Броят им бе двеста милиона.
17 Във видението ми конете и техните ездачи ми изглеждаха така: бяха облечени в брони червени като огън, сини като хиацинт и жълти като сяра. Главите на конете бяха като лъвски, а от устите им излизаше огън, дим и сяра.
18 Една трета от хората на земята бяха избити от тези три напасти – огъня, дима и сярата, които излизаха от устите им.
19 Силата на конете беше в устите и в опашките им. Опашките им приличаха на змии и имаха глави, с които хапеха и нараняваха хората.
20 Останалите хора по земята, които не бяха убити от тези напасти, въпреки всичко не се покаяха и не се отвърнаха от стореното от ръцете им. Те продължиха да се покланят на демони и идоли, направени от злато, сребро, бронз, камък и дърво, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да вървят.
21 Те не се покаяха и не се отвърнаха нито от убийствата си, нито от магиите си, нито от сексуалните си грехове, нито от кражбите си.